31 окт. 2024 г., 19:28

Писателската ниша на Поета

280 2 1

ПИСАТЕЛСКАТА НИША НА ПОЕТА

 

Дали защото адски изтрещял, във този свят не смогнах да се впиша –

живея в проста къщичка от кал – в писателската своя свята ниша,

събуждам се със птиците в зори, нареждам вързуници от дактили,

не са ми нужни слава, власт, пари – и, да ги трупам, просто нямам сили!

Със всяка живинка си бях на „ти“, до днес не хълтах в никакви калъпи –

 

летях из рой несбъднати мечти – надеждите от Бога са ми скъпи,

тъй праведно живях си ден след ден по старичкия метод „проба-грешка“ –

мълчах си с мъдреците покрай мен, глупака отминавах със насмешка,

и – ей ме! – старче на седемдесет, несръчните си стихчета ви пиша.

Обичам ви! Бях вашият поет – за вас отворил святата си ниша!

 

31 октомврий 2024 г.

гр. Варна, 19, 00 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...