Oct 31, 2024, 7:28 PM

Писателската ниша на Поета

  Poetry
278 2 1

ПИСАТЕЛСКАТА НИША НА ПОЕТА

 

Дали защото адски изтрещял, във този свят не смогнах да се впиша –

живея в проста къщичка от кал – в писателската своя свята ниша,

събуждам се със птиците в зори, нареждам вързуници от дактили,

не са ми нужни слава, власт, пари – и, да ги трупам, просто нямам сили!

Със всяка живинка си бях на „ти“, до днес не хълтах в никакви калъпи –

 

летях из рой несбъднати мечти – надеждите от Бога са ми скъпи,

тъй праведно живях си ден след ден по старичкия метод „проба-грешка“ –

мълчах си с мъдреците покрай мен, глупака отминавах със насмешка,

и – ей ме! – старче на седемдесет, несръчните си стихчета ви пиша.

Обичам ви! Бях вашият поет – за вас отворил святата си ниша!

 

31 октомврий 2024 г.

гр. Варна, 19, 00 ч.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...