Вестин (Димитър Ганчев)
153 733
5 нояб. 2006 г., 00:41

Пишеш за смъртта... 

  Поэзия
985 0 6
- Пишеш за смъртта...
Над електронната ни, интернетната обвивка
животът мига.
Вечерта студена. Дори живакът до прозореца
се свива.
Във нея се разпукват безразличните звезди.
- Пишеш за смъртта... Зловещо е!...
Така възкликваш.
Зная мила. Навън е смърт. Нощно е навън.
И нощ и ден ... и ден и нощ –
разсечени от слънчевия нож...
на две...
Добре! Така да бъде. Ще се опитам
да ти разкажа за смъртта.
За нейното лице и за ръцете в нощно кадифе –
кадифен юмрук пред лицето на живота...
За вечния покой...
... без сън, без тлен...изпълнен с нищо.
Празно множество, препълнено от спомени,
всичките белязани от нас – от живите,
като особени...
Смъртта е гробище!
Пука му на него, мъртвия! Мъртвият не помни.
Няма нужда. Спомените са за нашата надежда
за още ден, за още утре.
А може би е бяло сборище на ангелски криле?
Смъртта дойде. Сега е тук! И смут е
в очите ни – претъпкано от вещи множество.
Нощта студена. И звездите като свещи.
Животът ни е като кратък епизод истерия.
Един, единствен епизод без рецидив.
Мила, това е само някаква мистерия –
един живот и после смърт, без всякакъв мотив.
Виждал съм я вече във очите,
как бавно им изпива смисъла...
Остава тлен, като кукла под завивки...
Като някаква шега, сама във себе си улисана.
-...Зловещо е...
Зловеща е смъртта!
Смила ни животът, мила, във своите извивки,
на живите ни дни...
Кажи ми, мила,живи ли са, дните?

© Димитър Ганчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??