- Пишеш за смъртта...
Над електронната ни, интернетната обвивка
животът мига.
Вечерта студена. Дори живакът до прозореца
се свива.
Във нея се разпукват безразличните звезди.
- Пишеш за смъртта... Зловещо е!...
Така възкликваш.
Зная мила. Навън е смърт. Нощно е навън.
И нощ и ден ... и ден и нощ –
разсечени от слънчевия нож...
на две... ...