23 мая 2012 г., 16:41

Писмо

811 0 3

  Здравей.Как си?
Липсвах ли ти днес?
Все чакам да ми се обадиш
и да чуя твоя глас.
Все чакам при теб да дойда
и в рая да ме отведеш,
да сме само аз и ти,
далеч от хората зли. 
Дните бавно се нижат
и зачерквайки в календара,
броя всеки отминал ден.
И мислейки за теб,
редя поредния стихоплет
за любов, за болка голяма.
Така запълвам празните си дни,
чакайки поредната ни среща.
Но как с думи да ти опиша
колко много ми липсваш
и как тъгува моето сърце.
Как с няколко думи любовта си
към теб да опиша.
Възможно ли е това?
С поглед мил, с ласка нежна,
с целувка гореща ще те накарам
да усетиш моята любов
и в тоз момент думите са излишни.
Ако бях художник,
щях да нарисувам любовта
като слънчева жена, закичваща
нашите сърца с чудодейни цветя.
Ако бях скулптор,
щях да изваям моето сърце
и като дар да ти го подаря.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дени Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...