23.05.2012 г., 16:41

Писмо

813 0 3

  Здравей.Как си?
Липсвах ли ти днес?
Все чакам да ми се обадиш
и да чуя твоя глас.
Все чакам при теб да дойда
и в рая да ме отведеш,
да сме само аз и ти,
далеч от хората зли. 
Дните бавно се нижат
и зачерквайки в календара,
броя всеки отминал ден.
И мислейки за теб,
редя поредния стихоплет
за любов, за болка голяма.
Така запълвам празните си дни,
чакайки поредната ни среща.
Но как с думи да ти опиша
колко много ми липсваш
и как тъгува моето сърце.
Как с няколко думи любовта си
към теб да опиша.
Възможно ли е това?
С поглед мил, с ласка нежна,
с целувка гореща ще те накарам
да усетиш моята любов
и в тоз момент думите са излишни.
Ако бях художник,
щях да нарисувам любовта
като слънчева жена, закичваща
нашите сърца с чудодейни цветя.
Ако бях скулптор,
щях да изваям моето сърце
и като дар да ти го подаря.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дени Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...