23.05.2012 г., 16:41

Писмо

814 0 3

  Здравей.Как си?
Липсвах ли ти днес?
Все чакам да ми се обадиш
и да чуя твоя глас.
Все чакам при теб да дойда
и в рая да ме отведеш,
да сме само аз и ти,
далеч от хората зли. 
Дните бавно се нижат
и зачерквайки в календара,
броя всеки отминал ден.
И мислейки за теб,
редя поредния стихоплет
за любов, за болка голяма.
Така запълвам празните си дни,
чакайки поредната ни среща.
Но как с думи да ти опиша
колко много ми липсваш
и как тъгува моето сърце.
Как с няколко думи любовта си
към теб да опиша.
Възможно ли е това?
С поглед мил, с ласка нежна,
с целувка гореща ще те накарам
да усетиш моята любов
и в тоз момент думите са излишни.
Ако бях художник,
щях да нарисувам любовта
като слънчева жена, закичваща
нашите сърца с чудодейни цветя.
Ако бях скулптор,
щях да изваям моето сърце
и като дар да ти го подаря.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дени Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...