10 мар. 2020 г., 23:49

Писмо 

  Поэзия
836 3 7

Здравей, приятелко моя, здравей!
Пред белия лист отново стоя.
Безброй неща искам да кажа -
с кое да започна не зная.

 

Грипът? Бежанците? Войната?
Не, не, не... Не с това!
Май по-добре за Луната...
Земята луна си хванала нова!

 

Месечината, казват, неголяма била -
има-няма километър на два.
И за малко до нас се строила -
ще отлитне оттук с пролетта.

 

Как ти се струва?
Интересно, нали?
И още по-интересно предстои да се случи!
Спирам. Ще довърша като се видим. Дали?
Доста странно писмо, май, се получи 😉

© Минко Андонов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • По странному хубаво, Таня 🤠
  • Хубаво писмо!
  • Намирам за прекрасно да си "Странник в странна страна", Сенилга
  • Странные письма очень нужны. Их легко читать...
  • Благодаря Ви, че прочетохте и коментирахте!
    Що се отнася до съдържанието, развълнува ме новината за прихващането от Земята на един астероид, който се явява втори спътник на планетата ни в момента. Доста прозаичен повод 😀
  • Мен ме усмихна много приятно това писмо!
    Защото точно в това намирам смисъл всеки ден. В красивите неща, в мечтите, в съзерцанието и цветовете. Пък били те понякога и измислени. Няма лошо!!
  • Много ми хареса това поетично писмо до любимата. Поздравление, Минко!
Предложения
: ??:??