26 нояб. 2004 г., 23:49

Писмо

1.8K 1 1

                                                          Писмо

                                              Скъпи, мили, ненагледни
                                              пиша редове последни.
                                              Тука ще му сложа края,
                                               а защо, сама не зная.

                                              Всъщност тука точката я слагам
                                              и няма вече да отлагам,
                                              да издържам повече не мога
                                              душата тъне в изнемога.
 
                                              На друга ти трови живота
                                              спокойно давам ти развода.
                                              За мен бъди спокоен мили
                                              за другиму аз сбирам сили.

                                              Това е, повече не искам
                                              омръзна ми аз зъбите да стискам.
                                              Омръзна ми играта вече,
                                              така в живота случва се човече.

                                              Че който правила не спазва
                                              той в аут бързо се оказва,
                                              и няма за какво да плача,
                                              защото подменен ще е играча.

                                              Това е, сагата ни свърши
                                              и няма никой пръсти да закърши,
                                              че който не научи правилата
                                              той винаги е вънка от играта.
          

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ана Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми много, лошото е че до днес така и не успях да науча проклетите правила.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...