26.11.2004 г., 23:49

Писмо

1.8K 1 1

                                                          Писмо

                                              Скъпи, мили, ненагледни
                                              пиша редове последни.
                                              Тука ще му сложа края,
                                               а защо, сама не зная.

                                              Всъщност тука точката я слагам
                                              и няма вече да отлагам,
                                              да издържам повече не мога
                                              душата тъне в изнемога.
 
                                              На друга ти трови живота
                                              спокойно давам ти развода.
                                              За мен бъди спокоен мили
                                              за другиму аз сбирам сили.

                                              Това е, повече не искам
                                              омръзна ми аз зъбите да стискам.
                                              Омръзна ми играта вече,
                                              така в живота случва се човече.

                                              Че който правила не спазва
                                              той в аут бързо се оказва,
                                              и няма за какво да плача,
                                              защото подменен ще е играча.

                                              Това е, сагата ни свърши
                                              и няма никой пръсти да закърши,
                                              че който не научи правилата
                                              той винаги е вънка от играта.
          

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ана Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми много, лошото е че до днес така и не успях да науча проклетите правила.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...