Писмо
Писмо
Скъпи, мили, ненагледни
пиша редове последни.
Тука ще му сложа края,
а защо, сама не зная.
Всъщност тука точката я слагам
и няма вече да отлагам,
да издържам повече не мога
душата тъне в изнемога.
На друга ти трови живота
спокойно давам ти развода.
За мен бъди спокоен мили
за другиму аз сбирам сили.
Това е, повече не искам
омръзна ми аз зъбите да стискам.
Омръзна ми играта вече,
така в живота случва се човече.
Че който правила не спазва
той в аут бързо се оказва,
и няма за какво да плача,
защото подменен ще е играча.
Това е, сагата ни свърши
и няма никой пръсти да закърши,
че който не научи правилата
той винаги е вънка от играта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ана Николова Всички права запазени