10 нояб. 2009 г., 00:23

Писмо

923 0 1

Седя на стола стар и чакам
писмото закъсняло да пристигне,
в редовете подредени да потъна...
Чакам скърцането да утихне.

Чувам как листата падат -
покриват нежно земята
и щом я докоснат, застиват.
Няма я навън зеленината.

Есента е тук отново.
За втори път на стола я посрещам.
Да получа твоето писмо
за сетен път седя и чакам.

Уж в любов ми се кълнеше...
Защо ми се налага да те чакам още?
До мен в леглото ти лежеше
в безкрайните така самотни нощи.

Щом стане студено, щом падне мрак,
болезнените спомени се връщат.
Преди самотата беше мой враг,
а сега тя нежно ме обгръща.

Писмо, аз знам, не ще получа,
но няма да спра да се надявам.
В стария, скърцащ стол ще се сгуша
и до следващата есен ще почакам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Криси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...