19 февр. 2008 г., 23:39

Писмо

895 0 5
 

Пиша ти писмо наум...

Защото не  говорим,

не плачем, не се смеем

и не спорим.

Само със светкавици в очите

предизвикваме душевни бури.

Облаците капят

над солената възглавница.

А  как тежи на избягалия сън

пълната с проблеми раница.

Пиша ти писмо наум.

Не смея да го кажа,

вероятно, за да не премажа

тънкия косъм топлота.

Ще попаднем ли във ямата

на дребните неща?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Люска Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много добре казано!Браво,Дуди!
  • Напиши го това писмо, кажи го на глас!
    Усещането е невероятно след това!
    А стихът е силен! Браво!
  • Прекрасен стих!!!!!!
    Много,много ми хареса!Поздрав!
  • Не смея да го кажа,
    вероятно, за да не премажа
    тънкия косъм топлота.

    Недей в ямата!!!
    Поздрав!

  • Хубав стих!!!
    Поздрав!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...