Защото не говорим,
не плачем, не се смеем
и не спорим.
Само със светкавици в очите
предизвикваме душевни бури.
Облаците капят
над солената възглавница.
А как тежи на избягалия сън
пълната с проблеми раница.
Пиша ти писмо наум.
Не смея да го кажа,
вероятно, за да не премажа
тънкия косъм топлота.
Ще попаднем ли във ямата
на дребните неща?
© Люска Петрова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
