Защото не говорим,
не плачем, не се смеем
и не спорим.
Само със светкавици в очите
предизвикваме душевни бури.
Облаците капят
над солената възглавница.
А как тежи на избягалия сън
пълната с проблеми раница.
Пиша ти писмо наум.
Не смея да го кажа,
вероятно, за да не премажа
тънкия косъм топлота.
Ще попаднем ли във ямата
на дребните неща?
© Люска Петрова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
