Писмо
Пиша ти писмо наум...
Защото не говорим,
не плачем, не се смеем
и не спорим.
Само със светкавици в очите
предизвикваме душевни бури.
Облаците капят
над солената възглавница.
А как тежи на избягалия сън
пълната с проблеми раница.
Пиша ти писмо наум.
Не смея да го кажа,
вероятно, за да не премажа
тънкия косъм топлота.
Ще попаднем ли във ямата
на дребните неща?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Люска Петрова Всички права запазени
