Люска (Люска Петрова)
49 129
19.02.2008 г., 23:39 ч.

Писмо 

  Поезия
548 0 5
 

Пиша ти писмо наум...

Защото не  говорим,

не плачем, не се смеем

и не спорим.

Само със светкавици в очите

предизвикваме душевни бури.

Облаците капят

над солената възглавница.

А  как тежи на избягалия сън

пълната с проблеми раница.

Пиша ти писмо наум.

Не смея да го кажа,

вероятно, за да не премажа

тънкия косъм топлота.

Ще попаднем ли във ямата

на дребните неща?

© Люска Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много добре казано!Браво,Дуди!
  • Напиши го това писмо, кажи го на глас!
    Усещането е невероятно след това!
    А стихът е силен! Браво!
  • Прекрасен стих!!!!!!
    Много,много ми хареса!Поздрав!
  • Не смея да го кажа,
    вероятно, за да не премажа
    тънкия косъм топлота.

    Недей в ямата!!!
    Поздрав!

  • Хубав стих!!!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??