Писмо
Не ме залъгвай със годеж Отвъд.
И с грейнали слънца по сталактити.
Сега да бъдем. В този миг. И тук.
По булеварда двамата да скитаме.
Да си разкажем толкова неща -
един до друг.
И в тебе да се сгуша.
Поетите са нежните деца
на странен свят,
във пулса си заслушан.
Открих във теб жадувания мъж.
“Не вярвай на поет” е куха фраза!
Очаквам те, както пустиня - дъжд...
И се подписвам с нежност:
просто - аз съм.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Людмила Билярска Все права защищены
