27 сент. 2008 г., 10:35
На този вълчи и озъбен бряг,
където стъпките ми все са боси,
където времето подгъва крак,
(навярно уморено от въпроси)
обърках се без карта и компас,
и ни колиба си строя, ни лодка.
От писъци на чайки съм без глас -
да изкрещя как липсваш ми и колко.
На този бряг, нацепен от скали,
раздърпват ме отдавна ветровете.
Все чакам кораб, без да знам дали,
те има някъде, отвъд морето... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация