Писмо без бутилка
където стъпките ми все са боси,
където времето подгъва крак,
(навярно уморено от въпроси)
обърках се без карта и компас,
и ни колиба си строя, ни лодка.
От писъци на чайки съм без глас -
да изкрещя как липсваш ми и колко.
На този бряг, нацепен от скали,
раздърпват ме отдавна ветровете.
Все чакам кораб, без да знам дали,
те има някъде, отвъд морето...
Отгледах си коса от самота,
и с кичурите и - писма ти пиша.
(И сигурно ще продължа с това,
поне докато жива съм и дишам.)
На този бряг - писмо подир писмо -
бутилка нямам да ти ги изпратя.
На този бряг съм - късче твой живот,
и свивам си цигари от писмата.
26.09.08
http://www.youtube.com/watch?v=z_JJRN_GFd4
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радост Даскалова Все права защищены
