27.09.2008 г., 10:35

Писмо без бутилка

1.1K 0 16
На този вълчи и озъбен бряг,
където стъпките ми все са боси,
където времето подгъва крак,
(навярно уморено от въпроси)
обърках се без карта и компас,
и ни колиба си строя, ни лодка.
От писъци на чайки съм без глас -
да изкрещя как липсваш ми и колко.

На този бряг, нацепен от скали,
раздърпват ме отдавна ветровете.
Все чакам кораб, без да знам дали,
те има някъде, отвъд морето...
Отгледах си коса от самота,
и с кичурите и - писма ти пиша.
(И сигурно ще продължа с това,
поне докато жива съм и дишам.)

На този бряг - писмо подир писмо -
бутилка нямам да ти ги изпратя.
На този бряг съм - късче твой живот,
и свивам си цигари от писмата.


26.09.08
http://www.youtube.com/watch?v=z_JJRN_GFd4

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Даскалова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!
  • Обожавам!
  • Прекрасно стихо - не съм и очаквал друго!

    Ave


  • Това вече ми е едно от любимите произведения!Браво!!!
    "И ни колиба си строя, ни лодка."-едно от трудните решения, когато не знаеш дали да останеш или да продължиш напред, защото и двете места са еднакво прекрасни и самотни...
  • (И сигурно ще продължа с това,
    поне докато жива съм и дишам.)
    ..........................
    На този бряг съм - късче твой живот
    __________________________________
    Не е необходима бутилка Радост.Достатъчно е твоето творчество.Много истинска...душа...и лице без поза, игри и съмнение.
    И аз много вярвам, че ще ГО усетиш, когато те прегърнеДано да е скоро!!! Заслужава си!
    Изключително съчинение!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....