Sep 27, 2008, 10:35 AM

Писмо без бутилка

  Poetry » Other
1.1K 0 16
На този вълчи и озъбен бряг,
където стъпките ми все са боси,
където времето подгъва крак,
(навярно уморено от въпроси)
обърках се без карта и компас,
и ни колиба си строя, ни лодка.
От писъци на чайки съм без глас -
да изкрещя как липсваш ми и колко.

На този бряг, нацепен от скали,
раздърпват ме отдавна ветровете.
Все чакам кораб, без да знам дали,
те има някъде, отвъд морето...
Отгледах си коса от самота,
и с кичурите и - писма ти пиша.
(И сигурно ще продължа с това,
поне докато жива съм и дишам.)

На този бряг - писмо подир писмо -
бутилка нямам да ти ги изпратя.
На този бряг съм - късче твой живот,
и свивам си цигари от писмата.


26.09.08
http://www.youtube.com/watch?v=z_JJRN_GFd4

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост Даскалова All rights reserved.

Comments

Comments

  • !!
  • Обожавам!
  • Прекрасно стихо - не съм и очаквал друго!

    Ave


  • Това вече ми е едно от любимите произведения!Браво!!!
    "И ни колиба си строя, ни лодка."-едно от трудните решения, когато не знаеш дали да останеш или да продължиш напред, защото и двете места са еднакво прекрасни и самотни...
  • (И сигурно ще продължа с това,
    поне докато жива съм и дишам.)
    ..........................
    На този бряг съм - късче твой живот
    __________________________________
    Не е необходима бутилка Радост.Достатъчно е твоето творчество.Много истинска...душа...и лице без поза, игри и съмнение.
    И аз много вярвам, че ще ГО усетиш, когато те прегърнеДано да е скоро!!! Заслужава си!
    Изключително съчинение!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...