11 янв. 2013 г., 13:22

Писмо до Архангел Михаил

1.6K 3 26

Ще бъда твоя. Утре. Може би.

Не ми пристягай отсега въжето!

Днес още дишам. Златен дъжд ръми

от везаните пазви на небето.

 

Днес още мога нежно да мълча,

прегърнала едничкото си чедо,

да слушам вън как шумоли снега...

Едно врабче от клончето ме гледа.

 

Врабецът има своята троха,

аз имах хляб и муза - значи всичко.

И днес съм на последен светофар -

ще ме премажат както си пресичам.

 

Но няма да приплача: "Пощади"!

Било, какво било. Щом кажеш - тръгвам.

За мен ще светнат падащи звезди,

за моя син - една целувка дълга!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кети Рашева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....