11 янв. 2013 г., 13:22

Писмо до Архангел Михаил

1.6K 3 26

Ще бъда твоя. Утре. Може би.

Не ми пристягай отсега въжето!

Днес още дишам. Златен дъжд ръми

от везаните пазви на небето.

 

Днес още мога нежно да мълча,

прегърнала едничкото си чедо,

да слушам вън как шумоли снега...

Едно врабче от клончето ме гледа.

 

Врабецът има своята троха,

аз имах хляб и муза - значи всичко.

И днес съм на последен светофар -

ще ме премажат както си пресичам.

 

Но няма да приплача: "Пощади"!

Било, какво било. Щом кажеш - тръгвам.

За мен ще светнат падащи звезди,

за моя син - една целувка дълга!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кети Рашева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....