17 окт. 2014 г., 21:37

Писмо до Европа от пъкъла

797 2 17

 

 

 ПИСМО ДО ЕВРОПА ОТ ПЪКЪЛА

 

Дали не те обидих, извини ме!

Нарекох те във мъката стръвница.

Ти посрещни децата с пълно виме,

за да забравят празните паници.

 

Че тука са се хванали за гушата

управниците, гладни за софрата.

След наводнения и след градушки,

народът стиска в шепите душата си.

 

Пак избори, надлъгвания празни,

плячкосване на банки с милиарди...

Не знаем вече как да се опазим

в родината си, в нашата България.

 

Ей за това децата ни са скитници,

към теб са хукнали като побъркани.

Бъди им майка ти, а не стръвница.

И помогни им да забравят пъкъла.

 

17.10.2014

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Но осъзнавам, че само със стихове трудно ще се оправят нещата...
    Поздрави!
  • Браво! Искрена, вълнуваща и завладяваща творба! Поздравления за гражданската позиция и много точната десекция на съвремието ни!
  • Али, благодаря за топлината и приятелското отношение към написаното от мен! И аз обичам да те чета!
  • Адмирации, Мария, от душата си изтръгнала думите! Високо ценя гражданската ти позиция, будния дух...
  • Няма къща, от която да не е излетяло дете към чужбина. А при някои, като в моя случай - са две... Нима бащите и майките им живеят добре?
    Не искам да наричам родината си Ад, в такова трудно, дори за дишане място, го превърнаха управляващите.Радвам се на тези млади хора, които устояват на всичко и са готови да дадат силите и знанията си за разцвета на България. Иска ми се да вярвам, че и моите деца след завръщането си ще бъдат като тях. Дано Бог помага на младото ни поколение и бди над нашите птичета, където и да са те сега, като майка се моля за всички!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...