17 oct 2014, 21:37

Писмо до Европа от пъкъла

  Poesía » Civil
791 2 17

 

 

 ПИСМО ДО ЕВРОПА ОТ ПЪКЪЛА

 

Дали не те обидих, извини ме!

Нарекох те във мъката стръвница.

Ти посрещни децата с пълно виме,

за да забравят празните паници.

 

Че тука са се хванали за гушата

управниците, гладни за софрата.

След наводнения и след градушки,

народът стиска в шепите душата си.

 

Пак избори, надлъгвания празни,

плячкосване на банки с милиарди...

Не знаем вече как да се опазим

в родината си, в нашата България.

 

Ей за това децата ни са скитници,

към теб са хукнали като побъркани.

Бъди им майка ти, а не стръвница.

И помогни им да забравят пъкъла.

 

17.10.2014

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Но осъзнавам, че само със стихове трудно ще се оправят нещата...
    Поздрави!
  • Браво! Искрена, вълнуваща и завладяваща творба! Поздравления за гражданската позиция и много точната десекция на съвремието ни!
  • Али, благодаря за топлината и приятелското отношение към написаното от мен! И аз обичам да те чета!
  • Адмирации, Мария, от душата си изтръгнала думите! Високо ценя гражданската ти позиция, будния дух...
  • Няма къща, от която да не е излетяло дете към чужбина. А при някои, като в моя случай - са две... Нима бащите и майките им живеят добре?
    Не искам да наричам родината си Ад, в такова трудно, дори за дишане място, го превърнаха управляващите.Радвам се на тези млади хора, които устояват на всичко и са готови да дадат силите и знанията си за разцвета на България. Иска ми се да вярвам, че и моите деца след завръщането си ще бъдат като тях. Дано Бог помага на младото ни поколение и бди над нашите птичета, където и да са те сега, като майка се моля за всички!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...