17.10.2014 г., 21:37

Писмо до Европа от пъкъла

789 2 17

 

 

 ПИСМО ДО ЕВРОПА ОТ ПЪКЪЛА

 

Дали не те обидих, извини ме!

Нарекох те във мъката стръвница.

Ти посрещни децата с пълно виме,

за да забравят празните паници.

 

Че тука са се хванали за гушата

управниците, гладни за софрата.

След наводнения и след градушки,

народът стиска в шепите душата си.

 

Пак избори, надлъгвания празни,

плячкосване на банки с милиарди...

Не знаем вече как да се опазим

в родината си, в нашата България.

 

Ей за това децата ни са скитници,

към теб са хукнали като побъркани.

Бъди им майка ти, а не стръвница.

И помогни им да забравят пъкъла.

 

17.10.2014

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Но осъзнавам, че само със стихове трудно ще се оправят нещата...
    Поздрави!
  • Браво! Искрена, вълнуваща и завладяваща творба! Поздравления за гражданската позиция и много точната десекция на съвремието ни!
  • Али, благодаря за топлината и приятелското отношение към написаното от мен! И аз обичам да те чета!
  • Адмирации, Мария, от душата си изтръгнала думите! Високо ценя гражданската ти позиция, будния дух...
  • Няма къща, от която да не е излетяло дете към чужбина. А при някои, като в моя случай - са две... Нима бащите и майките им живеят добре?
    Не искам да наричам родината си Ад, в такова трудно, дори за дишане място, го превърнаха управляващите.Радвам се на тези млади хора, които устояват на всичко и са готови да дадат силите и знанията си за разцвета на България. Иска ми се да вярвам, че и моите деца след завръщането си ще бъдат като тях. Дано Бог помага на младото ни поколение и бди над нашите птичета, където и да са те сега, като майка се моля за всички!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...