ПИСМО ДО ЕВРОПА ОТ ПЪКЪЛА
Дали не те обидих, извини ме!
Нарекох те във мъката стръвница.
Ти посрещни децата с пълно виме,
за да забравят празните паници.
Че тука са се хванали за гушата
управниците, гладни за софрата.
След наводнения и след градушки,
народът стиска в шепите душата си.
Пак избори, надлъгвания празни,
плячкосване на банки с милиарди...
Не знаем вече как да се опазим ...