Писмо до мама
Нарамил кръста си на рамо,
при теб ще дойда утре, мамо!
Ще дойда утре в твойта къща,
където си една и съща.
Че тука вече сме различни
и всеки търси сметки лични.
Че тука в къщата ми земна
не мога вече и да дремна.
Нещата не са както бяха.
Сърцата вчера не боляха...
А днеска всичко е обратно,
а злото ни е многократно.
Заключвам къщата омразна,
с душата куцаща и празна
ще тръгна утре за нагоре...
А ти ме чакай... Чакай горе!
Не ща сърцето ми да страда
досущ във центъра на ада.
При теб ще дойда със въжето,
дето... ще оправи дереджето...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
