Писмо до мама

Поэзия » Гражданская

692 0 8

Нарамил кръста си на рамо,

при теб ще дойда утре, мамо!

Ще дойда утре в твойта къща,

където си една и съща.

Че тука вече сме различни

и всеки търси сметки лични.

Че тука в къщата ми земна

не мога вече и да дремна.

Нещата не са както бяха.

Сърцата вчера не боляха...

А днеска всичко е обратно,

а злото ни е многократно.

Заключвам къщата омразна,

с душата куцаща и празна

ще тръгна утре за нагоре...

А ти ме чакай... Чакай горе!

Не ща сърцето ми да страда

досущ във центъра на ада.

При теб ще дойда със въжето,

дето... ще оправи дереджето...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

koli4a (Никола Апостолов)

Благодаря ти,Елена!Радвам се,че ти хареса!Приятен ден!
Поздрави!

2012-10-22T08:53:56+03:00
Enena (Елена Нинова)

Ох! ПОЧУВСТВАХ ПРИТИСКАНЕ ОТ ЛЯВАТА СТРАНА.Хареса ми!

2012-10-21T18:28:13+03:00
koli4a (Никола Апостолов)

Благодаря, Приятели, за мненията и забележките!Последните ще ги имам в предвид.Приятна неделна вечер!
Поздрав от Koli4a!

2012-10-21T17:10:55+03:00
zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

А ти ме чакай...Чакай горе!
мигове...силно, за мнозина непонятно.

2012-10-21T14:56:06+03:00
Eia (Росица Танчева)

Бягството е най-лесно и е израз на слабост, просто не е по мъжки, според мен. Като първия коментиращ, аз също не одобрявам последните два стиха. Като творба на гражданска тематика е силно, но предпочитам да се прави нещо за промяна към по-добър живот, винаги, във всички случаи, а не човек да се предава и да свършва със себе си.

2012-10-21T06:57:58+03:00