Писмо до мама
Нарамил кръста си на рамо,
при теб ще дойда утре, мамо!
Ще дойда утре в твойта къща,
където си една и съща.
Че тука вече сме различни
и всеки търси сметки лични.
Че тука в къщата ми земна
не мога вече и да дремна.
Нещата не са както бяха.
Сърцата вчера не боляха...
А днеска всичко е обратно,
а злото ни е многократно.
Заключвам къщата омразна,
с душата куцаща и празна
ще тръгна утре за нагоре...
А ти ме чакай... Чакай горе!
Не ща сърцето ми да страда
досущ във центъра на ада.
При теб ще дойда със въжето,
дето... ще оправи дереджето...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
