koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
Oct 20, 2012, 4:35 PM

Писмо до мама 

  Poetry » Civilian
532 0 8

Нарамил кръста си на рамо,

при теб ще дойда утре, мамо!

Ще дойда утре в твойта къща,

където си една и съща.

Че тука вече сме различни

и всеки търси сметки лични.

Че тука в къщата ми земна

не мога вече и да дремна.

Нещата не са както бяха.

Сърцата вчера не боляха...

А днеска всичко е обратно,

а злото ни е многократно.

Заключвам къщата омразна,

с душата куцаща и празна

ще тръгна утре за нагоре...

А ти ме чакай... Чакай горе!

Не ща сърцето ми да страда

досущ във центъра на ада.

 

При теб ще дойда със въжето,

дето... ще оправи дереджето...

© Никола Апостолов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти,Елена!Радвам се,че ти хареса!Приятен ден!
    Поздрави!
  • Ох! ПОЧУВСТВАХ ПРИТИСКАНЕ ОТ ЛЯВАТА СТРАНА.Хареса ми!
  • Благодаря, Приятели, за мненията и забележките!Последните ще ги имам в предвид.Приятна неделна вечер!
    Поздрав от Koli4a!
  • А ти ме чакай...Чакай горе!
    мигове...силно, за мнозина непонятно.
  • Бягството е най-лесно и е израз на слабост, просто не е по мъжки, според мен. Като първия коментиращ, аз също не одобрявам последните два стиха. Като творба на гражданска тематика е силно, но предпочитам да се прави нещо за промяна към по-добър живот, винаги, във всички случаи, а не човек да се предава и да свършва със себе си.
  • Много силно и затрогващо стихотворение!
    Поздравления!
  • Много силно...Аплодисменти!
  • :0!Дори и на шега не го казвай! До последните два реда е приемливо, като израз на болка, но последните два... отказвам тях да ги приема!
Random works
: ??:??