koli4a (Никола Апостолов) koli4a (Никола Апостолов)
21 1.4K
Oct 20, 2012, 4:35 PM

Писмо до мама

  Poetry » Civic
693 0 8

Нарамил кръста си на рамо,

при теб ще дойда утре, мамо!

Ще дойда утре в твойта къща,

където си една и съща.

Че тука вече сме различни

и всеки търси сметки лични.

Че тука в къщата ми земна

не мога вече и да дремна.

Нещата не са както бяха.

Сърцата вчера не боляха...

А днеска всичко е обратно,

а злото ни е многократно.

Заключвам къщата омразна,

с душата куцаща и празна

ще тръгна утре за нагоре...

А ти ме чакай... Чакай горе!

Не ща сърцето ми да страда

досущ във центъра на ада.

 

При теб ще дойда със въжето,

дето... ще оправи дереджето...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • koli4a (Никола Апостолов)
    koli4a (Никола Апостолов)
    Благодаря ти,Елена!Радвам се,че ти хареса!Приятен ден!
    Поздрави!
  • Enena (Елена Нинова)
    Enena (Елена Нинова)
    Ох! ПОЧУВСТВАХ ПРИТИСКАНЕ ОТ ЛЯВАТА СТРАНА.Хареса ми!
  • koli4a (Никола Апостолов)
    koli4a (Никола Апостолов)
    Благодаря, Приятели, за мненията и забележките!Последните ще ги имам в предвид.Приятна неделна вечер!
    Поздрав от Koli4a!
  • zelenvik (Виктор Добрин Димитров)
    zelenvik (Виктор Добрин Димитров)
    А ти ме чакай...Чакай горе!
    мигове...силно, за мнозина непонятно.
  • Eia (Росица Танчева)
    Eia (Росица Танчева)
    Бягството е най-лесно и е израз на слабост, просто не е по мъжки, според мен. Като първия коментиращ, аз също не одобрявам последните два стиха. Като творба на гражданска тематика е силно, но предпочитам да се прави нещо за промяна към по-добър живот, винаги, във всички случаи, а не човек да се предава и да свършва със себе си.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0