Писмо до мама
Аз виждам те в съня си, майко,
навела си глава, сълзите
преглъщаш глухо и бършеш ги
с мазолеста ръка.
Тъжиш за нас и молиш бога -
да сме добре, макар и надалеч!
Скърбиш, не можеш да ни виждаш
често и това най-много ти тежи!
В труд и мъка дните ти се нижат,
годините текат, очите веч не виждат
и страшна самота в гърлото засяда,
говориш си сама кат луда.
Малко потърпи. Пак ще ни прегърнеш,
скоро ще се върнем! Завинаги да
пресушим сълзите, които други
причиниха ! Да измием с обич -
нашта майка родна, че раздялата
тежи ни като камък,
че в чужбина няма нищо свое, родно!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василка Ябанджиева Все права защищены
