Някъде там, високо в небесата,
се извисява твоята душа.
Набързо без да се сбогуваш,
нагоре отлетя.
Не остана тук, да видиш как раста.
Как промених се бързо
и превърнах се в жена.
Но може би греша ?!
Наглеждал си ме тайничко от там.
Изживявал си с мен всяка моя блян .
Надявам се, че там чувстваш се добре,
няма болка и тъга в твоето сърце.
Аз тук се справям, ходя малко по ръба.
Уча си уроците, но понякога греша.
Надявам се, че все още се гордееш,
че съм твоя дъщеря.
И макар сега да не си до мен,
аз знам, че дори от там, ми пазиш ти гърба.
© Женя Германова Все права защищены