/писмо до Ромео/
Слушай, Ромео,
вече седми ден
ми вкарваш пеперуди във главата.
Или ги спри, или ела при мен,
че вече май не стъпвам по земята!
И не, не е от чаят с малко ром -
ти сам си се засели в редовете
и в мислите ми, даже в моя дом...
(а ужким ни делели километри)
Но спри, Ромео, вече полудях!
Побъркаха ме тези пеперуди...
Мириша на безсъние и... грях!
Кой ден сме даже вече ми се губи...
Навярно не е седмия, защото
с теб писах преди месец буриме,
а преди два ме будеше в леглото
с целувка, и със каничка кафе.
Това последното бе само сън, пардон!
Ти целият си мой мираж, Ромео...
(или пък май се казваше Антон?)
и пеперудите са твое дело...
Недей мълчи, пределно знам - не спиш!
Нахлузвай джапанките и каскета
и идвай бързичко да ме спасиш
с целувката си...
Твоя Жулиета.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Соколова Все права защищены
