Писмо, изпратено по вятъра
На А.
"Просто спрях да летя..." - ми написа.
А къде е крилото, те питам?
Свикваш с мъката, с болка от липсата.
Черни яростни Не-та излитат
от капана с мечтите обречени.
Без перата крилата са смешни,
но, повярваш ли в тях, и отречени
ще те вдигнат в небето по спешност.
И спасен не с изкуствено дишане,
а със вярата в нас ще е всеки,
за когото крила са излишни
да лети като птица човекът.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
