Писмо, изпратено по вятъра
На А.
"Просто спрях да летя..." - ми написа.
А къде е крилото, те питам?
Свикваш с мъката, с болка от липсата.
Черни яростни Не-та излитат
от капана с мечтите обречени.
Без перата крилата са смешни,
но, повярваш ли в тях, и отречени
ще те вдигнат в небето по спешност.
И спасен не с изкуствено дишане,
а със вярата в нас ще е всеки,
за когото крила са излишни
да лети като птица човекът.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Панайотова Todos los derechos reservados
