Jul 9, 2020, 10:38 AM  

Писмо, изпратено по вятъра

  Poetry
939 7 19

 

 

                                          На А.

 

"Просто спрях да летя..." - ми написа.

А къде е крилото, те питам?

Свикваш с мъката, с болка от липсата.

Черни яростни Не-та излитат

 

от капана с мечтите обречени.

Без перата крилата са смешни,

но, повярваш ли в тях, и отречени

ще те вдигнат в небето по спешност.

 

И спасен не с изкуствено дишане,

а със вярата в нас ще е всеки,

за когото крила са излишни

да лети като птица човекът.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Иви, благодаря, че се спря и коментира! Зарадва ме!
    Иржи, и ти си била тук, но чак сега видях! Нали съм потънала в новите стихотворни приказки! Прощавай, че се забавих с коментара си, мила!
    Тук е и гласа, който вече обожавам! Поздрав и от мен, скъпа Дороти!
  • Вдъхновение и Вяра! Прекрасен е този летеж!...Благодаря ти за прекрасната поезия, Мария.
  • А още по-лесно е, когато имаш подадена ръка, разбираща душа и думи като балсам!....Това "видях" в твоето писмо- посвещение, Мария!
  • Благодаря, че се спря и тук, Цветенце! Трябва да се научим да летим и без крила, за да не оставяме осакатената си от ударите на живота душа в калта на ежедневието!
    Прегръщам те с обич!
  • Много миличко и топло, Мари! Но ти го можеш, защото извира от душата ти! Поздравявам те!💝

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...