pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
850 16800
Jul 9, 2020, 10:38 AM  

Писмо, изпратено по вятъра 

  Poetry
702 7 19

 

 

                                          На А.

 

"Просто спрях да летя..." - ми написа.

А къде е крилото, те питам?

Свикваш с мъката, с болка от липсата.

Черни яростни Не-та излитат

 

от капана с мечтите обречени.

Без перата крилата са смешни,

но, повярваш ли в тях, и отречени

ще те вдигнат в небето по спешност.

 

И спасен не с изкуствено дишане,

а със вярата в нас ще е всеки,

за когото крила са излишни

да лети като птица човекът.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Иви, благодаря, че се спря и коментира! Зарадва ме!
    Иржи, и ти си била тук, но чак сега видях! Нали съм потънала в новите стихотворни приказки! Прощавай, че се забавих с коментара си, мила!
    Тук е и гласа, който вече обожавам! Поздрав и от мен, скъпа Дороти!
  • Вдъхновение и Вяра! Прекрасен е този летеж!...Благодаря ти за прекрасната поезия, Мария.
  • А още по-лесно е, когато имаш подадена ръка, разбираща душа и думи като балсам!....Това "видях" в твоето писмо- посвещение, Мария!
  • Благодаря, че се спря и тук, Цветенце! Трябва да се научим да летим и без крила, за да не оставяме осакатената си от ударите на живота душа в калта на ежедневието!
    Прегръщам те с обич!
  • Много миличко и топло, Мари! Но ти го можеш, защото извира от душата ти! Поздравявам те!💝
  • Ще бъда много шадтлива, ако съм те вдъхновила за ново стихотворение или песен, Доре!🍀 Искам да слушам красивия ти глас, защото той ти е даден да ни радваш!
    Хубав творчески ден ти желая!❤️🤗
  • Много бъдещи творчески полети на духа ти желая, Стойчо!
    Ники, твоята мисъл притежава невидими крила и е толкова лесно човек да полети с нея! Благодаря ти!
  • Чудесно писмо Мери!
    Усетих как то лети с вятъра с тиченките на глухарчетата, със светулките в мрака, с неоновата-бронзова луна, с малките пикси феи в горските дъбрави, с шепота на реката и вълните скрили рапанени въздишки, а птиците са в линия с залезите морави, без утро с блещукаше нощи и звезди удавени в небото!
    Поздрави!
  • Дори физически човек лети още от времето на Икар(с него е трагедия!),а може би и преди него хората са търсили път към звездите.
    Но всеки духовен живот е полет.
    Харесва ми!
    Поздравления, Мария!
  • Аз реших да оставя в анонимност името на човека, за когото в написано това стихотворение. Ако и други се открият в него, ще бъда истински щастлива, подарявайки на всички дързостта на небето.
    Благодаря ви сърдечно: Георги, Марианка, Деа, Ангелче и Кети!🦋
  • Мисълта, духът - това са нашите криле! Прекрасен стих!
  • Значи правилно съм се усетил на кого е посветено, но реших да премълча. Затова и бях толкова лаконичен всъщност.
    Много ми се иска да кажа, но ще се огранича само с едно нещо.
    Птиците никога не спират да летят...
    Поздравявам и двете ви този път от ❤️
  • Чудесно е! Аз мисля, че всеки има криле. Само някои са забравили къде са ги прибрали
  • Чудесен стих.
    Поздравявам те.
  • Водолейче, благодаря ти, че ме навести и остави коментар! Прегърнат да е денят ти!
  • Да вярваш в силите си... Защо не и в полет!
    Харесах... много!
  • Аз съм си винаги в облаците и си мисля, че мога да стана инструктор на тези, които искат да летят, дори и без крила. Но има една пречка. Трябва първо да науча какво се прави, когато се сблъскат два наелектризирани облака, за да осигуря безопасността на бъдещите си ученици!
    Благодаря ви, Ласка и Дени, хубав летен ден ви желая!
  • Чудесно!
    "... за когото крила са излишни
    да лети като птица..."
    мечта ми е

    Поздрав!
  • Прекрасно!
Random works
: ??:??