15 дек. 2010 г., 17:07

Писмо на пъзелчета

758 0 6

Не исках да бъда припряно-тревожна.
Очаквах ти първи да пишеш.
Тъй дълго не си се обаждал. Писмото
само се изля върху листа.

Представям си как се усмихна скептично,
когато ми каза тогава:
“Не с всекиго можеш да бъдеш приятел.
Най-трудно това се удава!”

Така е, обаче, в дебелите книжки
пък пише – започва се с думи.
Затуй се надявам, че тайна магия
кодирам с вибрации лунни.

Замина далече. На някакъв остров.
Две седмици никакви страсти.
Шегувам се. Просто от толкова нощи
не сме си подхвърлили "Здрасти".

Така че ще трябва наслука да стрелям.
Не зная дали ти е лесно.
Дано се представяш достойно във странство!
Дано всички там те харесат!

За мене какво да ти пиша? Будувам
и чакам кога ще се върнеш.
В главата ми вкупом нахлули са думи,
които нареждам във пъзел.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....