Писмо на пъзелчета
Не исках да бъда припряно-тревожна.
Очаквах ти първи да пишеш.
Тъй дълго не си се обаждал. Писмото
само се изля върху листа.
Представям си как се усмихна скептично,
когато ми каза тогава:
“Не с всекиго можеш да бъдеш приятел.
Най-трудно това се удава!”
Така е, обаче, в дебелите книжки
пък пише – започва се с думи.
Затуй се надявам, че тайна магия
кодирам с вибрации лунни.
Замина далече. На някакъв остров.
Две седмици никакви страсти.
Шегувам се. Просто от толкова нощи
не сме си подхвърлили "Здрасти".
Така че ще трябва наслука да стрелям.
Не зная дали ти е лесно.
Дано се представяш достойно във странство!
Дано всички там те харесат!
За мене какво да ти пиша? Будувам
и чакам кога ще се върнеш.
В главата ми вкупом нахлули са думи,
които нареждам във пъзел.
© Павлина Гатева All rights reserved.
