15.12.2010 г., 17:07

Писмо на пъзелчета

750 0 6

Не исках да бъда припряно-тревожна.
Очаквах ти първи да пишеш.
Тъй дълго не си се обаждал. Писмото
само се изля върху листа.

Представям си как се усмихна скептично,
когато ми каза тогава:
“Не с всекиго можеш да бъдеш приятел.
Най-трудно това се удава!”

Така е, обаче, в дебелите книжки
пък пише – започва се с думи.
Затуй се надявам, че тайна магия
кодирам с вибрации лунни.

Замина далече. На някакъв остров.
Две седмици никакви страсти.
Шегувам се. Просто от толкова нощи
не сме си подхвърлили "Здрасти".

Така че ще трябва наслука да стрелям.
Не зная дали ти е лесно.
Дано се представяш достойно във странство!
Дано всички там те харесат!

За мене какво да ти пиша? Будувам
и чакам кога ще се върнеш.
В главата ми вкупом нахлули са думи,
които нареждам във пъзел.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....