26 февр. 2011 г., 12:54

Писмото ти

830 0 11

                                               "Писмо ти пиша старомодно

                                                на лист хартия от тетрадка"

 

                                               Димитър  Никифоров " argonyk"

 

 

Какво ли пише във писмото?

Дали започва с нежно "Мила..."?

Нетърпелива съм, защото,

копнеж предпролетен стаила,

 

очаквах този плик по спешност,

с лъч, от душата ти изпратен.

Бих го познала безпогрешно

дори и без адрес обратен.

 

От листа скромен от тетрадка

и от писмото старомодно

любов звучи с наивно-сладка 

мелодия най-благородна.

 

И няма смисъл да гадая

какъв е краят на писмото.

Любов е всяка запетая,

поезия в най-светли ноти.

 

Как изумена съм! Стъписана.

Плика отварям. Нервно сричам

на листа сто пъти написана

едничка думичка ОБИЧАМ.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....