22 авг. 2007 г., 19:39

Писна ми

769 0 3
Писна ми
от мои стремления,
от егоизма ми,
от чужда премереност,
от вятърни мелници,
от пламтящи зеници,
от скрежа по лицето,
от плаващи пясъци...
Мислите режат
като бръснач сетивата,
дупки дълбаят умишлено.
Преобръщат,
спира дъхът...
Няма начин  
да стопираш
агонията.
Продължаваш
все по-задъхан,
обезверен, затъпял
от тревоги и тежести
и толкова по-арогантен.
Боже, колко въпроси,
а не може ли просто
... да дишаш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галя Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...