Fabiana (Галя Николова)
216 821
22 авг. 2007 г., 19:39

Писна ми 

  Поэзия
636 0 3
Писна ми
от мои стремления,
от егоизма ми,
от чужда премереност,
от вятърни мелници,
от пламтящи зеници,
от скрежа по лицето,
от плаващи пясъци...
Мислите режат
като бръснач сетивата,
дупки дълбаят умишлено.
Преобръщат,
спира дъхът...
Няма начин  
да стопираш
агонията.
Продължаваш
все по-задъхан,
обезверен, затъпял
от тревоги и тежести
и толкова по-арогантен.
Боже, колко въпроси,
а не може ли просто
... да дишаш.

© Галя Николова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??