Fabiana (Галя Николова) Fabiana (Галя Николова)
7 222
Aug 22, 2007, 7:39 PM

Писна ми

  Poetry
774 0 3
Писна ми
от мои стремления,
от егоизма ми,
от чужда премереност,
от вятърни мелници,
от пламтящи зеници,
от скрежа по лицето,
от плаващи пясъци...
Мислите режат
като бръснач сетивата,
дупки дълбаят умишлено.
Преобръщат,
спира дъхът...
Няма начин  
да стопираш
агонията.
Продължаваш
все по-задъхан,
обезверен, затъпял
от тревоги и тежести
и толкова по-арогантен.
Боже, колко въпроси,
а не може ли просто
... да дишаш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Николова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0