Aug 22, 2007, 7:39 PM
Писна ми
587
0
3
Писна ми
от мои стремления,
от егоизма ми,
от чужда премереност,
от вятърни мелници,
от пламтящи зеници,
от скрежа по лицето,
от плаващи пясъци...
Мислите режат
като бръснач сетивата,
дупки дълбаят умишлено.
Преобръщат,
спира дъхът...
Няма начин
да стопираш
агонията.
Продължаваш
все по-задъхан,
обезверен, затъпял
от тревоги и тежести
и толкова по-арогантен.
Боже, колко въпроси,
а не може ли просто
... да дишаш.
от мои стремления,
от егоизма ми,
от чужда премереност,
от вятърни мелници,
от пламтящи зеници,
от скрежа по лицето,
от плаващи пясъци...
Мислите режат
като бръснач сетивата,
дупки дълбаят умишлено.
Преобръщат,
спира дъхът...
Няма начин
да стопираш
агонията.
Продължаваш
все по-задъхан,
обезверен, затъпял
от тревоги и тежести
и толкова по-арогантен.
Боже, колко въпроси,
а не може ли просто
... да дишаш.
© Галя Николова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Много е хубаво!
-
Благодаря ви!
-
Браво , мила Гале, истински , задъхващ стих.Замисли ме. С обич.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
