6 сент. 2014 г., 15:10

Пистолета зареди ми

421 0 0

Пистолета зареди ми 
тя самата – любовта
на двадесет и няколко години
със зелените очи и 
дългата коса


ръцете даже  не разбраха 
изоставени и те 
в мирно чакаха за  огън   
с куршум  последен на бойното поле


Пистолета зареди ми 
тя самата – любовта
на двадесет и няколко години
със зелените очи и 
дългата коса


патрон  гравиран с името ù

светло като утринта
пронизвайки   сърцето 
оставил дупка не 
ами тунел 
към края на света


Пистолета зареди ми 
тя самата – любовта
на двадесет и няколко години
със зелените очи и 
дългата коса
 


Чакам да се върне
не мърдам застинал
ако поема въздух 
ще стреляме
в мен


https://odumite.wordpress.com 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ОДумите Одумите Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...