Sep 6, 2014, 3:10 PM

Пистолета зареди ми

Poetry

418 0 0

Пистолета зареди ми
тя самата – любовта
на двадесет и няколко години
със зелените очи и
дългата коса

ръцете даже не разбраха
изоставени и те
в мирно чакаха за огън
с куршум последен на бойното поле

патрон гравиран с името ù

светло като утринта
пронизвайки сърцето
оставил дупка не
ами тунел
към края на света

Чакам да се върне
не мърдам застинал
ако поема въздух
ще стреляме
в мен

https://odumite.wordpress.com

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0