Пистолета зареди ми
тя самата – любовта
на двадесет и няколко години
със зелените очи и
дългата коса
ръцете даже не разбраха
изоставени и те
в мирно чакаха за огън
с куршум последен на бойното поле
Пистолета зареди ми
тя самата – любовта
на двадесет и няколко години
със зелените очи и
дългата коса
патрон гравиран с името ù
светло като утринта
пронизвайки сърцето
оставил дупка не
ами тунел
към края на света
Пистолета зареди ми
тя самата – любовта
на двадесет и няколко години
със зелените очи и
дългата коса
Чакам да се върне
не мърдам застинал
ако поема въздух
ще стреляме
в мен
https://odumite.wordpress.com
© ОДумите Одумите Всички права запазени