5 июн. 2011 г., 18:37

Питие с тъгата

1.1K 0 0

Добър вечер, тъга,

при мене си добре дошла.

Свикнах вече с тебе,

да разлеем пак по питие.

За неволите си да разкажем

и двама после да поплачем.

Да пророним по някоя сълза,

че и днес ни подмина любовта.

А толкова ми писна в кревата

да прегръщам само самотата.

Прегръдката ù, да знаеш, тъга,

оставя само студена следа.

Сякаш нож от студ през мен прокарва

и вътре вие душата ми от болка.

И знаеш ли?

Надеждите си, всичките, раздадох

и нови да си търся вече спрях.

Толкова ненужни са, това разбрах,

само да стоят и да събират прах.

Да знаеш, тъга, днес съзрях мечтите си

в две красиви, кафяви очи.

Гледах във тях и бавно потъвах

и не разбрах за миг кога се удавих.

Сега толкова трудно се оказва

да призная онова, което сърцето премълчава.

Така че... добре си ми дошла, тъга,

На по питие поне със теб да споделя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Петков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...