Добър вечер, тъга,

при мене си добре дошла.

Свикнах вече с тебе,

да разлеем пак по питие.

За неволите си да разкажем

и двама после да поплачем.

Да пророним по някоя сълза,

че и днес ни подмина любовта.

А толкова ми писна в кревата

да прегръщам само самотата.

Прегръдката ù, да знаеш, тъга,

оставя само студена следа.

Сякаш нож от студ през мен прокарва

и вътре вие душата ми от болка.

И знаеш ли?

Надеждите си, всичките, раздадох

и нови да си търся вече спрях.

Толкова ненужни са, това разбрах,

само да стоят и да събират прах.

Да знаеш, тъга, днес съзрях мечтите си

в две красиви, кафяви очи.

Гледах във тях и бавно потъвах

и не разбрах за миг кога се удавих.

Сега толкова трудно се оказва

да призная онова, което сърцето премълчава.

Така че... добре си ми дошла, тъга,

На по питие поне със теб да споделя.