Jun 5, 2011, 6:37 PM

Питие с тъгата

  Poetry » Love
1.1K 0 0

Добър вечер, тъга,

при мене си добре дошла.

Свикнах вече с тебе,

да разлеем пак по питие.

За неволите си да разкажем

и двама после да поплачем.

Да пророним по някоя сълза,

че и днес ни подмина любовта.

А толкова ми писна в кревата

да прегръщам само самотата.

Прегръдката ù, да знаеш, тъга,

оставя само студена следа.

Сякаш нож от студ през мен прокарва

и вътре вие душата ми от болка.

И знаеш ли?

Надеждите си, всичките, раздадох

и нови да си търся вече спрях.

Толкова ненужни са, това разбрах,

само да стоят и да събират прах.

Да знаеш, тъга, днес съзрях мечтите си

в две красиви, кафяви очи.

Гледах във тях и бавно потъвах

и не разбрах за миг кога се удавих.

Сега толкова трудно се оказва

да призная онова, което сърцето премълчава.

Така че... добре си ми дошла, тъга,

На по питие поне със теб да споделя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Петков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...