25 янв. 2024 г., 07:24

Питиетата на времето

497 1 0

Сервитъорът на времето ми поднесе чаши.
Бяха пълни със несбъднати мечти.
Отпих от едната, макар леко уплашена,
и усетих как сърцето в мен трепти.

В чашите мечтите силно се вълнуваха.
Пламенно крещяха: "Xей, пийни от мен!"
Чудех се къде съм, не сънувах ли?
Cякаш, че не беше нито нощ, ни ден.

Във една шампанско, ех, купон ще става.
Туй ще да е, мисля, само младостта.
Тя е като него лудост и забава,
бързо изветрява - идва зрелостта.

Във другата чаша бе червено вино.
Брей, на ум си викам, ето любовта.
Тя така упива сладка и горчива.
Боря махмурлука с зелева чорба.

Зелевата трябва пък да са парите.
И много да пиеш, все остава жад.
Или ще работиш, или ще си хищник.
Все ще ги желаеш, пфу, че мръсна гад.

След черпня богата нужен e айрaна.
Бързо освежава като мъдростта.
Нея ще посрещна тъжна и засмяна,
седнала на прага бял на старостта.

И накрая дойде реда на водата.
Тя преди смъртта е моята мечта.
Светъл символ тя е на чистотата,
на чистотата на съвестта.  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Гулериа Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...