Заключена между четири стени,
стоя сама и давя в чашата тъгата.
На ъгъла, на пода, през сълзи
загасвам последната цигара.
Тъмно е, навън студено е, вали.
А аз отново съм сама със тишината.
Чувствам болка, но дали боли?
Вече ми е безразлична и тъгата.
Вече свикнах, нищо не изпитвам.
Научих се да страдам...
Стоя безмълвна, дори не мисля,
но пак за тебе всичко давам...
Пак затварям очи и пак те виждам,
пак започва да боли...
За пореден път от чашата отпивам,
отново горчиви сълзи.
Вече не ми остана надежда,
за която да се хвана дори.
Отдавна една сянка ме преследва
и мисля, че това си ти...
В стаята е пълно с цигарен дим.
Пияна съм, но дали от алкохол е това.
Пия и пуша, както правиш ти,
но това ме прави още по-сама...