ПИЯНИ ВИШНИ
Подпряна стои на перваза
самотна, но нивга сама,
детска книжка и веч пожълтяла
с разкъсани листи, затворени в нея -
детски сън и мечта...
Да бяга... това го умее -
побърква, наяве, насън.
Да страда... в сълзи да се дави
и капки дъждовни,
дори когато сухо е вън.
Настръхвам -забъркан съм в блажна боя...
остави ме в таз кал да засъхна,
по мен не ще цъфнат цветя...
the_r0se & kosa4a
© Теодора Драгиева Все права защищены