Плач

Поэзия » Другая

562 2 5

Плач

Не взе ли достатъчно?

Не взе ли? Не взе ли?

Не взе ли всичката вяра, любов?

Можело още, да можело, можело!

Взе и последното зрънце живот.

Малко ли беше кажи, малко ли?

Малко ли даде ти тази душа,

лежи във краката ти, студена и плашеща,

зейнала рана, нелечима сега.

Малко ли беше за теб, малко ли?

Да спреш на сърцето ми живия ход,

да затулиш небрежно с ръката си

зов изстрадал, неистов, дълбок.

Как заспиваш спокойно над кървава болка?

Как сънуваш победни поля?

Зад теб съм - сянка, изгубена, боса,

грешката плащам с непосилна цена!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Plevel (Силвия Илиева)

Изплакано стихотворение, Веси, разтърсващо до болка.

2017-12-21T21:47:17+02:00
Vessymark (Весела Маркова)

Да Вили, на мен ми напомня ритъм за песен. Тъжна е.

2017-12-21T13:34:46+02:00
Violet_86 (Виолета)

Звучи ми като песен. Много тъжна песен... изпята от една наранена душа.

2017-12-21T13:28:32+02:00
Vessymark (Весела Маркова)

Благодаря Таня.
Не, нито ден!

2017-12-21T11:15:17+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Много силен стих, разтърси ме, но и провокира в мен въпрос. Би ли приела някой да стои при теб без обич, от съжаление или просто от благодарност?

2017-12-21T10:15:01+02:00