21 дек. 2017 г., 10:03

Плач

561 2 5

Плач

 

Не взе ли достатъчно?

Не взе ли? Не взе ли?

Не взе ли всичката вяра, любов?

Можело още, да можело, можело!

Взе и последното зрънце живот.

Малко ли беше кажи, малко ли?

Малко ли даде ти тази душа,

лежи във краката ти, студена и плашеща,

зейнала рана, нелечима сега.

Малко ли беше за теб, малко ли?

Да спреш на сърцето ми живия ход,

да затулиш небрежно с ръката си

зов изстрадал, неистов, дълбок.

Как заспиваш спокойно над кървава болка?

Как сънуваш победни поля?

Зад теб съм - сянка, изгубена, боса,

грешката плащам с непосилна цена!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Маркова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Изплакано стихотворение, Веси, разтърсващо до болка.
  • Да Вили, на мен ми напомня ритъм за песен. Тъжна е.
  • Звучи ми като песен. Много тъжна песен... изпята от една наранена душа.
  • Благодаря Таня.
    Не, нито ден!
  • Много силен стих, разтърси ме, но и провокира в мен въпрос. Би ли приела някой да стои при теб без обич, от съжаление или просто от благодарност?

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...