Плач
Плач
Не взе ли достатъчно?
Не взе ли? Не взе ли?
Не взе ли всичката вяра, любов?
Можело още, да можело, можело!
Взе и последното зрънце живот.
Малко ли беше кажи, малко ли?
Малко ли даде ти тази душа,
лежи във краката ти, студена и плашеща,
зейнала рана, нелечима сега.
Малко ли беше за теб, малко ли?
Да спреш на сърцето ми живия ход,
да затулиш небрежно с ръката си
зов изстрадал, неистов, дълбок.
Как заспиваш спокойно над кървава болка?
Как сънуваш победни поля?
Зад теб съм - сянка, изгубена, боса,
грешката плащам с непосилна цена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Маркова Всички права запазени
