Dec 21, 2017, 10:03 AM

Плач

  Poetry » Other
560 2 5

Плач

 

Не взе ли достатъчно?

Не взе ли? Не взе ли?

Не взе ли всичката вяра, любов?

Можело още, да можело, можело!

Взе и последното зрънце живот.

Малко ли беше кажи, малко ли?

Малко ли даде ти тази душа,

лежи във краката ти, студена и плашеща,

зейнала рана, нелечима сега.

Малко ли беше за теб, малко ли?

Да спреш на сърцето ми живия ход,

да затулиш небрежно с ръката си

зов изстрадал, неистов, дълбок.

Как заспиваш спокойно над кървава болка?

Как сънуваш победни поля?

Зад теб съм - сянка, изгубена, боса,

грешката плащам с непосилна цена!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Маркова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Изплакано стихотворение, Веси, разтърсващо до болка.
  • Да Вили, на мен ми напомня ритъм за песен. Тъжна е.
  • Звучи ми като песен. Много тъжна песен... изпята от една наранена душа.
  • Благодаря Таня.
    Не, нито ден!
  • Много силен стих, разтърси ме, но и провокира в мен въпрос. Би ли приела някой да стои при теб без обич, от съжаление или просто от благодарност?

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...