Плаче ми се, а не зная за какво.
Търся си причина за сълзите.
Може да е някое четмо
или поглед, който е в мечтите.

Плаче ми се, а не мога да заплача.
Сърцето ми е свито, а тежи.
Умът ми е превтасала погача -
смачкана от многото лъжи.

Плаче ми се, както ми се диша - 
неусетно и без капка мисъл.
По миналото да спра да въздишам,
а във всяка крачка да намеря смисъл.

Плаче ми се, когато съм сама.
И когато съм сред хора, ми се плаче.
Душата ми е покосена от слана,
която не убива напълно, обаче.

Плаче ми се и се моля да успея 
един по един да изтрия спомените.
Не ще участвам повече във епопея - 
открих, че не бягат само гонените.