Плачи
Плачи
Нямам сили да те спра.
Плачи и ще ти мине.
Плачи, щом всеки ден си сам,
тъгата ще отмине.
Плачи за този, който проси
и мръзнат му ръцете.
Плачи за този, който носи
в усмивка греховете.
Плачи за ей туй малко коте,
което ще загине
на улицата под колите
или в легло от тиня.
Плачи за майката, чието
дете е без ръчички.
Плачи дори и за детето,
което мрази всички.
Плачи, но знай, че те – сълзите,
скръб чужда не отмиват.
Но щом се будят с плач очите,
във плач и ще заспиват.
Ноември 2006
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Владислава Генова Все права защищены
